На церемонията по откриването на лятното училище присъства деканът на Факултета по чуждоезиково обучение, проф. д-р Есмералда Кромида, доц. д-р Дрита Рира, заместник-декан на факултета, доц. д-р Адриатик Деряй, ръководител на Катедрата по славянски и балкански езици, лекторът по български език и литература към Тиранския университет, доц. д-р Раки Бело, гости преподаватели от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, доц. д-р Христо Орманджиев, д-р Миранда Бело, ас. Вълю Анчев, както и културното аташе към посолството на Република България в Тирана, г-н Асен Пачев.

От 01 до 25 юли 2021 доц. д-р Раки Бело и д-р Миранда Бело, преподаватели на Великотърновския университет, водиха присъствени практическите и лекционни занимания с две групи студенти - начинаещи и напреднали.

Тази година гости на Училището бяха и много преподаватели от български и албански университети, които изнесоха интересни лекции пред участниците: проф. д-р Слави Димитров, доц. д-р Христо Орманджиев и ас. Вълю Анчев от Великотърновския университет; проф. д-р Русана Бейлери от Софийския университет „Св. Климент Охридски“; доц. д-р Кирил Кирилов от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН; проф. д-р Димитри Бело от университета в Тирана; доц. д-р Адриатик Деряй от Факултета по чужди езици на Тиранския университет; д-р Олимби Велай от университета „Александър Моисиу“ в Дуръс. Освен унивесритетските преподаватели, лекции изнесоха и почетният консул на Република България в Албания, г-н Селим Ходжай и г-н Ледио Топали, известен албански режисьор, актьор и сценарист от български произход.

В рамките на Лятното училище, от 19 до 25 юли, уастниците имаха възможност да посетят някои туристически и исторически места в Албания, свързани и с българската история и култура. Първата дестинация беше гр. Поградец, носещо и днес българско име, много красиво туристическо градче, с чисто езеро и красивият национален парк Дрилон близо до известния български манастир Свети Наум, кръстен на един от прочутите ученици на Св. Кирил и Методий, който е погребан в църквата на манастира. Следващото посещение беше на туристическото село Москополе (алб. Voskopoja), което през XVIII в. е важен културен, търговски и политически град не само на Балканите, но и в Европа, с първата печатница на Балканите, образователни институти и много църкви. Този град е важен за балканските страни, защото тук е издаден речникът на четири балкански езика: гръцки, албански, български и арумънски. Град Корча (българското наименование Горица) беше следващата дестинация за участниците в училището, много красив град с много богата история, Национален музей на средновековното изкуство, Първото албанско училище и др. Градът заедно с околностите му става част от Българското царство през 853 г. и е включен в историческата област Кутмичевица. И днес в окръг Корча има села, в които живее българското малцинство, което е свързващият мост между двете страни и народи. Това са селата от региона на Преспа, част от програмата на лятното училище, а и селата Връбник, Бобощица и Дреновени.

На 24 юли, с една скромна, но красива церемония, 28 участници в Лятното училище по български език получиха сертификатите си за участие в обучението, а също така и малки подаръци от представителите на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, заместник-ректора, проф. д-р Николай Кънев, заместник-председателя на Общото събрание, доц. д-р Владимир Владов и проф. д-р Даниела Тасевска. Проф. д-р Николай Кънев поздрави присъстващите и подчерта значението на това училище за популяризирането на българския език и култура и благодари на деканката на Факултета по чужди езици на Университета в Тирана проф. д-р Есмералда Кромида за нейната подкрепа и тази на факултета, който ръководи. Благодарствени думи бяха отправени и по адрес на Катедрата по славянски и балкански езици, част от която е и българският език.

Изучаването на българския език е сред приоритетите в стратегията за интернационализация на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Интересът към българския език в Албания се дължи както на добросъседските ни отношения, така и на българското малцинство в тази страна.