Казвам се Мария Георгиева и съм студентка бакалавър в Приложна лингвистика (два чужди езика) във Филологическия факултет на Великотърновския университет.
Когато за първи път прочетох за възможността да замина по Erasmus+ Student Mobility for Studies, си казах: „Това е страхотно… но дали е за мен?“
Днес, след един семестър в Испания, знам отговора със сигурност.
От „дали ще се справя“ до „подавам документи“
Честно казано, най-големият ми страх в началото не беше Испания, нито езикът, нито самостоятелният живот. Страх ме беше от процедурата – документи, срокове, изисквания. Оказа се, че напразно.
Сайтът на Erasmus+ във ВТУ беше първото място, откъдето започнах. Информацията беше ясна, подредена и разбираема – от изискванията, през сроковете, до самите стъпки за кандидатстване. За човек, който никога не е кандидатствал по подобна програма, това е безценно.
След това се свързах с г-жа Даниела Пандулчева от Erasmus офиса. Още от първия имейл усетих спокойствие – получавах точни отговори, навременна помощ и най-вече усещането, че някой е до мен в целия процес. Всичко – от документите до финалното одобрение – мина гладко и без излишен стрес.
Когато разбрах, че съм одобрена за мобилност в Universidad Pablo de Olavide, Севиля, радостта ми беше огромна… и малко плашеща.
Първият полет – сама, с куфар и хиляди мисли
Това беше първият ми полет в живота. И да – бях сама.
Спомням си как стисках бордната карта на летището и си повтарях: „Мария, справяла си се с по-трудни неща.“
Истината е, че точно в този момент започна истинската ми мобилност – не академичната, а личната.
Когато кацнах в Севиля, беше топло, шумно, цветно и… различно. Испания те посреща още на летището – с енергия, усмивки и онова усещане, че животът се живее малко по-бавно и много по-истински.
Първите дни: културен шок и ново начало
Още в първите дни се сблъсках с нещо, което всички наричат културен шок – различен ритъм на живот, различно отношение към времето, към комуникацията, дори към ученето. В Испания „утре“ не винаги значи утре, а „спокойно“ е начин на живот.
Настаних се в квартира, която споделях с други международни студенти. Това се оказа едно от най-добрите ми решения – още от първата вечер имах разговори на испански, английски, италиански… понякога в едно изречение.
Университетът и обучението
Universidad Pablo de Olavide ме впечатли още с кампуса си – модерен, просторен, с усещане за академична свобода.
Като студентка по езици, бях в направление Languages, а обучението беше практично, интерактивно и изключително стимулиращо.
Преподавателите насърчаваха дискусии, работа в екип и критично мислене. За първи път усетих как езикът не е просто предмет, а жив инструмент – средство за общуване, за културен обмен, за разбиране на другия.
Buddy, ESN и хора от целия свят
Още в началото се включих в дейностите на ESN (Erasmus Student Network). Получих buddy, който ми помогна с ориентацията в града, университета и ежедневието.
Благодарение на тези инициативи, за броени седмици имах приятели от Франция, Германия, Полша, Италия, Португалия и дори Латинска Америка.
Това не бяха просто познанства – това бяха хора, с които споделяхме лекции, пътувания, вечери, разговори до късно и малки културни „гафове“, на които се смеехме заедно.
Какво ми даде тази мобилност
Erasmus+ не е просто обучение в чужбина.
Това е:
- увереност, че можеш да се справиш сам
- умение да общуваш с хора от различни култури
- реална практика по езиците
- приятелства, които остават
- контакти, които отварят врати
- и една нова версия на самия теб
Върнах се по-смела, по-отворена и много по-уверена – не само като студент, а като човек.
💬 Моето послание към бъдещите Erasmus студенти
Ако се колебаеш дали да кандидатстваш – направи го.
Erasmus+ мобилността отваря врати, създава приятелства и ти показва, че светът е много по-достъпен, отколкото си мислим.
Понякога всичко започва с един сайт, един имейл и един първи полет… а завършва с история, която ще разказваш цял живот.
Снимки:
